Ако Вие или Ваш близък сте пострадали при катастрофа (ПТП), имате право да претендирате изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за катастрофата (ПТП-то) водач.
При ПТП с пострадало лице органите на реда задължително съставят „Констативен протокол за пътно транспортно произшествие с пострадали лица”. Протоколите се издават минимум в 3 екземпляра – по един за виновния водач, за пострадалото лице и за органите на МВР. Констативният протокол представлява официален удостоверителен документ – писмено доказателство за настъпването на процесното събитие между посочените лица, както и факта на наличие/липса на застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач. В случай че не фигурирате като пострадало лице в него, изискайте незабавно от органите на КАТ да допълнят същия протокол.
За да имате правната възможност да предявите искова претенция и да търсите обезщетение трябва задължително да се снабдите с констативния протокол, за да имате възможността да заведете щета пред застрахователя на виновния водач.
Всяко участващо лице и всеки пострадал има право да иска от органите на МВР да се издаде препис от протокола за ПТП, който замества оригинала и е достатъчно основание да искате от застрахователя да ви заплати застрахователно обезщетение като предявите т.нар. регресен иск срещу застрахователя. Практически издаването на препис ,ако не сте се снабдили с оригинал при настъпването на ПТП, става в областна дирекция на КАТ от съответното населено място, от дежурния КАТ, като се посочва датата на настъпилото ПТП и мястото на произшествието, както и вашите данни. Ние също, в качеството на Ваши адвокати, можем да ви снабдим със съответния препис от протокола чрез пълномощно за представителство във връзка със въпросния случай.Кодексът за застраховането, регламентиращ отношенията между застрахователя и застрахования задължава лицето, което е сключило застраховка „Гражданска отговорност” да уведоми своя застраховател в 7 дневен срок за всяко събитие,което може да доведе до възникване на гражданска отговорност или по друг начин казано, ако причиним ПТП, вследствие на което има имуществени щети върху колата на другия водач, както и неимуществени вреди – причинени телесни повреди на увредени лица, без значение дали са пътници в нашето МПС или друго такова, трябва да уведомим нашия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” писмено в седемдневен срок. Ако не се уведоми застрахователят за настъпилото ПТП по ваша вина, вие ще трябва да заплатите всички лихви изплатени от застрахователя като обезщетение от момента на ПТП до уведомяването му. Ако виновно лице при настъпило ПТП, не сте вие, а водачът на другото МПС, но са налице само имуществени вреди – щети нанесени върху вашия автомобил, следва да се обърнете към застрахователя на виновното лице, като заведете щета (искане за изплащане на застрахователно обезщетение) и да приложите към него копие от протокола за застрахователно обезщетение.
Пострадалото лице при ПТП може да търси пълния размер на обезщетението от всеки един от причинителите на вредата – при ПТП с няколко виновни водачи, при независимо съпричиняване на вредата, без оглед на това кой от причинителите в каква степен е допринесъл за настъпването на вредите.На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Към групата на неимуществените вреди спадат всички негативни последици – болки, мъки и страдания, понесени във връзка с получените травматични увреждания , докато към имуществените вреди спадат всички разходи, които лицето е понесло във връзка с процесното събитие – разходи за оперативни намеси, болничен престой, медикаменти, рехабилитация, ремонт на щетите по автомобила и т.н. Задължителен елемент при процеса на обезщетяването на вредите е същите да се намират в причинно-следствена връзка със събитието – например травмите да са получени точно при това ПТП, а не някое друго , негативните здравословни последици да са резултат именно от получените при това ПТП травми, а да не се дължат на предходни заболявания, разходите за медикаменти да са свързани с лечението на същите травматични увреждания. и т.н.
Когато претенцията се предявява и урежда чрез адвокат, който е специалист по застрахователно право, увреденото лице има възможността да получи професионална защита на интересите си, която да доведе до получаване на обезщетение в по-висок размер и в разумни срокове.
Кой следва да дължи обезщетение?
Съгласно изрично законовите разпоредби на чл. 493, ал. 1 от Кодекса на застраховането „Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.“
Застрахователят покрива отговорността и на:
– лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено да управлява моторното превозно средство, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс;
– лице, което не притежава или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство;
– лице, което е нарушило законовите изисквания за техническа изправност на моторното превозно средство.
В някои нередки случаи обезщетение за причинените вреди се дължи и от Гаранционен фонд. Това са случаите, в които ПТП-то е причинено от МПС, което няма валидно сключена застраховка гражданска отговорност и/или виновният водач е избягал от местопроизшествието и не е могъл да бъде установен впоследствие. На първо място, след настъпване на ПТП с пострадали лица се образува досъдебно производство срещу лицето, предполагаемо виновно за настъпилото ПТП.Изготвя се автотехническа експертиза, чиято цел е да определи механизма на настъпване на ПТП и да даде отговор на въпроса чия е вината за настъпването на ПТП, и изготвянето на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която трябва да отговори на въпроса какви са нанесените травматични увреждания на пострадалото лице, какъв е очакваният възстановителен процес, както и дали същите травми са получени от конкретното ПТП.
Ако съдебно-медицинската експертиза установи, че вследствие на ПТП-то е причинена поне една средна телесна повреда на пострадало лице, а от автотехническата такава се установи че телесната/ите повреди са причинени виновно от водача на МПС, разпитат се и свидетели на инцидента (ако има такива), извършат се и други процесуално следствени действия, виновният водач се привлича в качеството му на обвиняем и след приключване на досъдебното производство се пристъпва към изготвяне на обвинителен акт срещу виновния водач. Ако от медицинската експертиза се установи че са нанесени една или няколко леки телесни повреди, наказателната отговорност на виновното лице се търси директно в наказателен съд, чрез подаване на тъжба в съда и образуване на наказателно дело от частен характер. Съгласно НК пострадалият във всеки един момент на наказателното производство може да поиска да не се търси наказателна отговорност на виновния водач и наказателното производство да се прекрати. ТАКОВА ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ ОТ ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ. АКО БЪДЕ НАПРАВЕНО ТЪРСЕНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ МОЖЕ И ДА НЕ СЛУЧИ,ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ ВИНАГИ ИЗЧАКВА ДА СЕ УСТАНОВИ ВИНОВНОСТТА НА ЗАСТРАХОВАНИЯ ПРИ НЕГО ВОДАЧ, ПРИЧИНИТЕЛ НА ПТП, КОЕТО Е ВЪЗМОЖНО ЕДИНСТВЕНО СЪС ВЛЯЗЛА В СИЛА ПРИСЪДА НА НАКАЗАТЕЛЕН СЪД . След вкарване на обвинителен акт в съда (при нанесена средна/и телесна повреда вследствие на ПТП) следва съдебната фаза при, която пострадалият може да предяви за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за причинените имуществени и неимуществени/морални вреди вследствие на станалото ПТП, като се конституира като граждански ищец и частен обвинител.Съветвам клиентите си, да се подаде единствено молба за конституиране като частен обвинител в наказателното производство, за да се помага на държавното обвинение, защото това дава възможност, да се търси обезщетение впоследствие от застрахователя на виновното лице в последващо гражданско дело. В противен случай, ако се предяви граждански иск в наказателното производство пред наказателен съд, трябва да се посочи и сума на обезщетение, която наказателния съд в присъдата си, в гражданско – правната и част, ще уважи или ще намали и няма да има никаква възможност да се търси каквото и да друго обезщетение от застрахователя, освен присъденото от наказателния съд и то от виновния водач на МПС, а не от застрахователя му. Не се знае дали виновния водач ще може да изплати присъденото обезщетение, дали ще има финансовите средства, а и практиката е,че винаги наказателните съдилища присъждат в пъти по малки обезщетения, отколкото гражданските такива.
По силата на чл. 300 от ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд (или приравнените на тях определения на наказателния съд, с които се одобряват сключените споразумения между прокуратурата и подсъдимия и/или съдебното решение, с което подсъдимият по реда на чл. 78а от НК се освобождава от наказателна отговорност с налагането на административно наказание) има задължителна сила за гражданския съд при разглеждането на делото за обезщетение относно това, че е настъпило процесното ПТП, както и че виновен за него е подсъдимият. Това означава , че пострадалият не е длъжен да доказва механизма на настъпване на ПТП-то, в т.ч. и вината на водача на МПС-то, чиято застраховка „гражданска отговорност“ е била сключена със застрахователното дружество-ответник, а следва да представи доказателства само за понесените от него неимуществени вреди. След това, на основание чл.498 ал. 1, вр. чл.380 ал.1 вр. чл.106 ал.1 от КЗ, се предявява писмена застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” при телесни наранявания в резултат на ПТП, пред официален представител на застрахователното дружество или пред самото застрахователно дружство, което на основание чл.496 ал.2 т.2, б „а” вр. чл. 496 ал.1 от КЗ, може да откаже да изплати обезщетение на пострадалото лице, да удовлетвори изцяло претенцията му, или да изплати сума, която според пострадалото лице, не е достатъчна за удовлетворяване на причинените му неумуществени вреди, което в първата и третата хипотеза, ще доведе до приложението на чл.498 ал.3 от КЗ – завеждане на искова молба в съда и образуване на гражданско дело срещу застрахователя. много важно претенцията към застрахователя да е добре оформена и правно аргументирана. Адвокатът, който е специалист в тази материя, знае как да оформи претенцията на пострадалия, какви документи да представи и как да води преговорите, тъй като има големи амплитуди в размера на изплащаните обезщетения. Особено в случаите, когато е настъпила смърт в резултат от ПТП-то, предложените на наследниците на починалия обезщетения могат да бъдат с десетки хиляди левове по-ниски от реално дължимите обезщетения. Един добър адвокат по застрахователно право познава добре съдебната практика по дела за застрахователни обезщетения и може да ориентира пострадалия за реалния размер на дължимото му обезщетение. Адвокатът, който е специализиран в тази материя, може да защити правата и интересите на пострадалия пред застрахователя и да съдейства за получаване на обезщетение в по-голям размер.Исковата молба, с която се инициира съдебното производство, следва да бъде придружена от всички документи, с които ще бъде доказано правото на увреденото лице да получи застрахователно събитие, както и да бъде определен размера на същото.Това са официални документи с удостоверителни сила, свързани със събитието:констативният протокол за ПТП с пострадали лица, протоколът за оглед на местопроизшествието, скицата и фотоалбумът на същото, постановление за прекратяване на досъдебното производство, присъда/решение/определение на съда и медицински документи като епикризи от хоспитализации и проведено болнично/оперативно лечение, амбулаторни листове, листове от проведени профилактични прегледи, рецепти, направления за рехабилитация, листове от проведени рехабилитации, следооперативни протоколи, решения на ТЕЛК , с които е определен процент загубена работоспособност ( инвалидност), документи за сторени разходи като фактури и касови бонове, свързани с разходи за болничен престой, за специализиран транспорт от и до болнични заведения, за закупуване на фиксиращи елементи (пирони, игли и др. фиксиращи елементи, поставяни оперативно при наличието на определени фактури), за заплащане на рехабилитационни процедури, за закупуване на медикаменти, помощни средства и т.н.
В хода на същинския съдебен процес следва да бъдат доказани по безспорен и категоричен начин получаването на твърдените травматични увреждания, както и причинно следствената им връзка с ПТП-то – същото се постига посредством изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която трябва да даде отговор на въпроси свързани с получените увреждания, че същите са резултат от въпросното ПТП, отговори относно продължителността на възстановяването, както и относно настъпили и очаквани усложнения и посредством разпит на свидетели , които да отговорят на въпроси, свързани с понесените от вас болки и страдания вследствие на получените травми от ПТП-то. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно принципа за справедливост по чл.52 от Закона за задълженията и договорите
Съгласно приложимата и трайна съдебна практика (Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/23.12.1968г.) „преценката на съда следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите, а именно преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като например характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
Допълнително обезщетение за пострадали от ПТП лица
В практиката се срещат случаи, при които пострадалото от ПТП лице получава обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност” за претърпените от него физически травми, но впоследствие настъпва влошаване в здравословното му състояние (например получено скъсяване или ампутация на крайник; подмяна на става; инфекции или други усложнения, които налагат нови операции; гръбначни изкривявания и т.н.). В такива случаи изниква въпросът дали това лице има право на допълнително обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност”, особено ако вече полученото обезщетение е изплатено въз основа на извънсъдебно споразумение със застрахователя или на съдебно решение. В съдебната практика е прието, че ако настъпи влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е определено вече изплатеното му обезщетение, то ще му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с телесните увреждания от катастрофата, а не се дължи на други фактори и причини. Важна предпоставка за правото на допълнително обезщетение е и влошаването на здравословното състояние да не е било предвидено и съобразено при определянето на първоначалното обезщетение от съда в съдебното решение или съответно от застрахователя в извънсъдебното споразумение. Допълнителното обезщетение покрива както неимуществените вреди, изразяващи се в болките и страданията в резултат от влошаването на състоянието (ексцеса), така и имуществените вреди (заплатените разходи за лечението, касаещо влошеното състояние).
Пострадалият ще има право на допълнително обезщетение и в случаите, когато след като е получил първоначалното обезщетение, са му били открити и други увреждания, които също са резултат от претърпяното ПТП. В практиката има редица случаи, в които при първоначалните медицински прегледи на пострадалия, не са били установени всички травми, които са причинени от катастрофата, като едва след като пострадалият вече е получил обезщетение от застрахователя, му откриват още увреждания (например фрактури на ребра или прешлени, дискови хернии и т.н.) или му поставят нови диагнози във връзка с претърпяното ПТП. В такива случаи тъй като по-късно установените увреждания не са били предмет на вече подписаното със застрахователя споразумение или на постановеното от съда решение, за тях се дължи допълнително обезщетение.
Важно е да се отбележи и че правото на обезщетение поради влошаване на здравословното състояние (ексцес) не отпада дори и когато пострадалият е подписал споразумение със застрахователя, в което има изрична клауза, с която пострадалият се отказва от всякакви претенции за в бъдеще към застрахователя, включително и за евентуално бъдещо влошаване на състоянието му. Това е така, защото предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили вредите, е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение. Същото се отнася и за случаите, когато поради сключеното със застрахователя извънсъдебно споразумение, пострадалият е направил и отказ от иск по вече образувано съдебно дело срещу застрахователя. Отказът от иск обхваща само вредите, които са били предмет на делото, т.е. тези, които са били настъпили и са били известни към момента на завеждане на делото. Отказът от иск, обаче, не би могло да обхваща и вредите, които ще настъпят в бъдеще.
Как се заплаща трудът и съдействието ни чрез предоставената от нас адвокатска защита и/или процесуално представителство? Ние не изискваме никакво предварително заплащане преди да Ви осигурим получаване на справедливо застрахователно обезщетение от застраховател – било чрез споразумение със застрахователя или чрез провеждане на съдебна процедура срещу него.Вие заплащате за работата ни, едва когато Вие получите обезщетение от Застрахователя – процент от обезщетението за положения от нас труд. Всички застрахователни обезщетения се получават по лична банкова сметка на пострадалия от ПТП-то или неговите близки.
Всички застрахователни обезщетения се получават по лична банкова сметка на пострадалия от ПТП-то или неговите близки.
Ние не изискваме никакво предварително заплащане преди да Ви осигурим получаване на справедливо застрахователно обезщетение от застраховател.
Нашият екип има необходимия висок професионализъм, възможност, доказан опит, рутина, да защити в пълна степен Вашите права и законни интереси, като Ви представлява както в наказателното производство като пострадало лице от момента на настъпване на ПТП, така и при предяваване на претенция за изплащане на имуществени и неимуществени вреди пред застрахователя, в качеството Ви на увредено лице, по смисъла на КЗ, а така също и пред граждански съд с/у застраховател, с цел получаване на максимално високо обезщетение за получените и претърпени от Вас имуществени и неимуществени вреди.